Рехабилитация за възстановяване след травми и операции
Какво представлява рехабилитацията?
Рехабилитацията е процес, насочен към възстановяване на физическото, психическото и социалното функциониране на човек, страдащ от заболяване или претърпял травма или операция. Целта ѝ е да подпомогне оздравителния процес и връщането към нормален живот, труд и социална активност.
Физическата рехабилитация е насочена към подобряване на двигателните способности, мускулната сила, координацията и баланса. Обикновено включва физиотерапия, кинезитерапия, масажи и електротерапия, включително и акупунктура.
Медицинската рехабилитация се провежда под специализирано лекарско наблюдение, което включва определяне на видовете терапевтични процедури и проследяване на напредъка.
Психологическата рехабилитация е предназначена да съдейства за преодоляване на посттравматичния стрес, депресията или тревожността, свързани с възникнало заболяване или претърпян инцидент. Психосоциалната рехабилитация се препоръчва и за преодоляване на различни зависимости.
Социалната рехабилитация цели връщане към нормални социални активности и взаимодействия и адаптация към евентуални промени в начина на живот.
Видовете рехабилитационни практики взаимно се допълват, за да създадат необходимия цялостен терапевтичен ефект.
Кога е необходима рехабилитация?
- След счупвания и ортопедични операции;
- След претърпян инсулт или травми на нервната система;
- При хронични заболявания като артрит, дископатия, множествена склероза;
- При диагностицирани сърдечни или белодробни заболявания;
- За справяне със зависимости.
Рехабилитация след травми и операции
Рехабилитацията след травми и хирургични интервенции е най-често срещаният вид рехабилитационна практика, с изключителна важност за стимулиране на възстановителния процес. Тя представлява комплексна терапия, насочена към преодоляване на физическите ограничения, намаляване на болката, подобряване на качеството на живот и връщане към ежедневните дейности, възможно най- бързо. Този вид рехабилитация е насочена към възстановяване на подвижността на ставите и силата на мускулите, подобряване на координацията и равновесието, контрол или пълно премахване на болката, превенция на усложнения, като мускулна атрофия, контрактури, тромбофлебити и връщане на самостоятелността /самообслужването/.
За постигане на рехабилитационните си цели физиотерапията използва методи като електротерапия, ултразвук, лазер, магнит и други физични средства. Те са насочени към стимулиране на кръвообращението, намаляване на болката и възпалението, ускоряване на естествените възстановителни процеси в тялото.
Кинезитерапията стои в основата на всяка рехабилитация. Тя включва активни и пасивни упражнения, които възстановяват движението в ставите, мускулната сила и подвижността.
Мануална терапия и масажите като част от рехабилитационните процедури
съдействат за отпускане на напрегнатите мускули, подобряване на циркулацията и облекчаване на болката.
Рехабилитацията е процес. Продължителността й зависи от множество фактори като вид и тежест на травмата, сложност на операцията, възраст на пациента и общо здравословно състояние. При по-тежки случаи може да се наложи дългосрочна рехабилитация и периодично проследяване на състоянието.
Рехабилитационната терапия и физиотерапията се провежда от специалисти – рехабилитатори и кинезитерапевти, които водят тренировките и контролират процеса, извършват апаратните процедури, а лекарите по физикална и рехабилатационна медицина изготвят индивидуален план и проследяват напредъка. Психолози и социални работници се включват при нужда от психо-социална подкрепа за адаптация.
Защо е важна рехабилитацията след инсулт?
След претърпян инсулт мозъкът може да бъде увреден в различна степен. Могат да бъдат засегнати двигателните, когнитивните и говорните функции, координацията, зрението и дори психиката. Рехабилитацията след инсулт е важен етап от възстановяването и играе ключова роля за възвръщане до възможно най-голяма степен на загубените когнитивни и двигателни способности. Рехабилитацията помага на мозъка да се адаптира и да „пренастрои“ функционално запазените здрави участъци.
- Рехабилитацията след инсулт помага за преодоляване на двигателните ограничения, като подобрява мускулният тонус и развива отново координационен контрол и възвръщане на обема на движение, ориентацията, баланса и самостоятелността.
- Рехабилитацията след инсулт е насочена също и към подобряване на говора и способностите за комуникация. Ако инсултът е засегнал центъра на речта, пациентът може да има затруднение в говоренето, писането или разбирането. Тогава логопедичната терапия става неразделна част от рехабилитацията и цели възстановяване на говора и развитие на алтернативни комуникативни умения.
- Инсултът често провокира състояния на депресия, тревожност и личностни промени. Психологическата и социалната рехабилитация създават необходимата подкрепа за справяне на пациентите с новата реалност и за намиране на мотивация за напредък.
Кога трябва да започне рехабилитацията след инсулт?
Възможно най-скоро. Обикновено с нея се започва още в болницата, в първите дни след стабилизиране на състоянието. Това повишава значително шансовете за възстановяване, тъй като мозъкът е най-податлив в първите седмици след инсулта.
Рехабилитацията след инсулт се провежда от лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, чиято работа се допълва от кинезитерапевт, логопед, ерготерапевт, психолог и социален работник. Тук е мястото да кажем за още едно допълнение към лечението му – чрез акупунктура. Ерготерапията помага при физически, психически или когнитивни затруднения да се възстановят, развият или запазят уменията за автономност, адаптация и участие в ежедневните дейности.
Като цяло всички рехабилитационни практики след инсулт са насочени към подобряване на качеството на живот, връщане към независимост и способност за самообслужване, комуникация и дори работоспособност – това са нещата, които правят човек пълноценен и придават смисъл на ежедневието.
Специалисти по Физикална и рехабилитационна медицина в МДЦ Медива:
Д-р Иван Кърпачев