Профилактични прегледи за жени според възрастта

През различните етапи от живота, организмът на жената преминава през естествени хормонални и физиологични промени. Освен това фактори като фамилна обремененост и начин на живот също оказват влияние върху здравния статус и потенциала за развитие на социално значими заболявания. Профилактиката в България се основава на регламентирани прегледи и скринингови дейности, съобразени с възрастта и индивидуалната предразположеност, като личният лекар играе ключова роля в оценката на риска и насочването към допълнителни изследвания.

В следващите редове ще разгледаме кои профилактични прегледи обикновено се препоръчват за жените в различните възрастови групи и какво е важно да знаете, за да поддържате системна и информирана грижа за здравето си.

Между 20 и 29 години 

Честотата на хроничните заболявания в тази възраст е относително ниска, но именно тогава се поставят основите на ефективната профилактика. Какво може да включва тя:

1. Гинекологичен преглед – Такъв преглед се препоръчва от повечето акушер-гинеколози за тази възрастова група веднъж годишно. В България това е стандартна практика и се покрива от НЗОК.
2. Цитонамазка. Националните препоръки за България са започване на скрининг след начало на полов живот или след 21 г. като препоръчително се прави на 1 до 3 години.

Честотата може да бъде променена по преценка на лекар или при индивидуален риск.

3. Тазова ехография. В България ехография се прави като част от гинекологичен преглед или при наличие на оплаквания. Ехографското изследване може да бъде поета от НЗОК, но само ако се извършва в рамките на медицинска услуга с направление, а не като скрининг за всички здравноосигурени пациенти.
4. Пълна кръвна картина и базови лабораторни показатели. Изследването се прави по преценка на личния лекар като част от общ профилактичен преглед като НЗОК покрива базови профилактични кръвни изследвания за лицата до 29 години.
5. Щитовидна жлеза. Това изследване се назначава при наличие на симптоми, фамилна обремененост, менструални нарушения, косопад, умора и други специфични оплаквания.

30-39 години

В тази възраст профилактиката продължава основно по линия на гинекологичния и общия медицински контрол. Обичайно включва:

• Гинекологичен преглед – веднъж годишно.
• Цитонамазка – според резултатите и преценката на гинеколога.
• HPV тест – изследване, което открива наличието на високорискови типове на Human papillomavirus (човешки папиломен вирус) – основен причинител на рак на маточната шийка. Прави се при показания или комбинирано изследване с цитонамазка.
• Тазова ехография – в рамките на гинекологичния преглед.
• Ехография на гърди – препоръчвана от много специалисти след 30-та годишнина, особено при фамилна обремененост.
• Профилактични изследвания при личния лекар (пълна кръвна картина, кръвна захар и др.) съгласно възрастовите пакети на НЗОК.
• Проследяване на артериално налягане.
• Изследвания на щитовидна жлеза и допълнителни хормонални изследвания, кръвна захар и инсулин – при наличие на симптоми или рискови фактори.

40–49 години

След 40-та годишнина профилактиката става по-структурирана, тъй като рискът от онкологични и сърдечно-съдови заболявания постепенно нараства. Подходът остава индивидуален и се определя от личния лекар или специалист, съобразно индивидуалния риск.

Обичайно се извършват:

• Гинекологичен преглед – веднъж годишно;
• Цитонамазка – според резултатите от гинекологичния преглед и лекарска преценка;
• HPV тест – при показания или комбинирано изследване с цитонамазка;
• Тазова ехография – в рамките на гинекологичния преглед;
• Мамография – особено при фамилна обремененост.
• Ехография на гърди – при необходимост от проследяване или като допълнение към мамографията.
• Профилактични лабораторни изследвания, назначени от личния лекар – кръвна захар, пълна кръвна картина и др., съгласно възрастовите пакети на НЗОК;
• Проследяване на артериално налягане.

При наличие на рискови фактори или оплаквания:

• Липиден профил (холестерол и триглицериди);
• TSH (хормони на щитовидна жлеза);
• Допълнителни изследвания по преценка на специалист.

Над 50 години

След петдесет годишна възраст профилактиката е по-системна, тъй като рискът от онкологични, сърдечно-съдови и костни заболявания се увеличава значително.

Обичайно се извършват:

• Гинекологичен преглед – веднъж годишно;
• Цитонамазка – според резултатите от гинекологичния преглед и лекарска преценка;
• HPV тест – при необходимост;
• Тазова ехография – в рамките на гинекологичния преглед;
• Мамография – обичайно на 1-2 години според индивидуалния риск и препоръка на мамолог;
• Профилактични лабораторни изследвания, назначени от личния лекар, съгласно възрастовите пакети на НЗОК (кръвна картина, кръвна захар и др.);
• Проследяване на артериално налягане.

Допълнителни изследвания, в зависимост от индивидуалния риск:

• Липиден профил (холестерол и триглицериди);
• Изследване на костна плътност (дензитометрия) – при риск от остеопороза или след менопауза;
• Изследване на витамин D – по лекарска преценка;
• Скрининг за колоректален карцином – тест за окултни кръвоизливи или колоноскопия по преценка.

В България профилактичните програми не функционират като централизирана национална система с автоматично повикване, затова честотата на изследванията често зависи от активността на жената и от препоръката на личния или лекуващия лекар.

Ролята на ехографията в съвременната профилактика

Ехографията е едно от най-достъпните и безопасни образни изследвания в съвременната медицина. Тя не използва йонизираща радиация, може да се прилага многократно и дава ценна информация за състоянието на вътрешните органи още преди появата на симптоми.

В контекста на женската профилактика най-често се обсъжда тазова ехография, но ехографията на коремни органи също има важно място в превантивната грижа.

Защо ехографията е подходяща за профилактика?

• Тя е безболезнена и неинвазивна;
• Позволява проследяване във времето;
• Подходяща е за ранно откриване на структурни промени;
• Може да бъде прилагана за всички възрастови групи;
• Дава възможност за многократни повторения.

Важно е обаче да се подчертае, че ехографията не замества лабораторните изследвания или преглед при специалист, а ги допълва.

В заключение можем да кажем – женската профилактика не представлява универсален списък от изследвания и задължителни медицински прегледи. Тя е динамичен процес, който се променя с възрастта, здравния статус и индивидуалните рискови фактори. Профилактичните прегледи и изследвания не са формалност, а осъзната и системна грижа за здравето, основана на информиран избор и навременна лекарска оценка на състоянието.