Рехабилитацията е комплекс от медицински, физиотерапевтични, психо-социални и двигателни методи, насочени към възстановяване на здравето, функциите и самостоятелността на човека, загубени или ограничени в следствие на заболяване, травма, операция или обездвижване. Рехабилитацията представлява цялостен процес на възстановяване на тялото, ума и психиката и цели връщане към активен и пълноценен живот. Тя обединява различни методи и подходи и включва усилията на специалисти в областта на физио- и кинезитерапията, психолози и социални работници.
Рехабилитация и кинезитерапия
Какво включва рехабилитацията?
Рехабилитационният процес е съобразен с конкретното състояние на пациента и е строго индивидуален, но обикновено включва:
- Физиотерапия – апаратни процедури като електротерапия, ултразвук, лазер или магнитотерапия;
- Кинезитерапия – специализирани упражнения и масажи за възстановяване на силата, подвижността, обхвата на движение, равновесието, координацията и баланса;
- Медицински грижа и проследяване – при нужда от медикаментозно лечение или проследяване на хронични състояния;
- Психологическа подкрепа – за преодоляване на депресия, тревожност или посттравматичен стрес и адаптация;
Обучение – как се използват помощни средства (патерици, проходилки, инвалидна количка) и как да се върне самостоятелността в ежедневието.
Защо рехабилитацията е важна?
- Възстановява функциите на тялото – След инсулт, операция, счупване или сериозно заболяване, рехабилитацията помага да се върнат двигателните способности, координацията, говора и силата.
- Навременната рехабилитация намалява риска от залежаване, инфекции, атрофия на мускулатурата, нови травми и предотвратява бъдещи усложнения.
- Връща независимостта. Целта на рехабилитационните практики е да се постигне отново самостоятелност, независимост и автономност в изпълнение на ежедневните дейности – хранене, обличане, ходене и общуване, без нужда от чужда помощ.
- Психологическа подкрепа – особено необходима след инсулт, травма или загуба на самостоятелност. Често преживян травматичен инцидент оказва влияние върху емоционалното и ментално здраве. Рехабилитацията има за задача да върне увереността, желанието за живот и социалната активност. Рехабилитацията дава надежда и шанс за ново начало, въпреки случилото се, независимо от възрастта и диагнозата.
С какво може да помогне рехабилитацията?
Може би най-голямата сила на рехабилитацията се крие в това, че дава надежда. Когато човек е изправен пред физическо ограничение или болест, възможността да се възстанови и да живее отново нормално и доколкото е възможно пълноценно е безценна.
Рехабилитацията:
- Намалява болката и подобрява движението;
- Предотвратява усложнения от обездвижване;
- Възстановява увереността и желанието за активен живот;
- Намалява или премахва напълно нуждата от чужда помощ;
- Подпомага връщането към ежедневието, работните умения и социалните дейности.
При какви състояния се извършва рехабилитация?
- След инсулт, инфаркт, счупвания или операции;
- При дискова херния, артроза, артрит, остеопороза;
- При неврологични заболявания – Паркинсон, множествена склероза;
- При деца с двигателни нарушения или забавено развитие;
- При белодробни и сърдечни проблеми;
- Подкрепа в старосттта – при загуба на подвижност, след падания или обездвижване.
Каква е разликата между рехабилитация и физиотерапия?
Често рехабилитация и физиотерапия се използват като синоними, тъй като и двете се отнасят до възстановяването на физическото здраве – но всъщност не са едно и също нещо.
Физиотерапията е медицинска специалност, която използва движение, упражнения, апаратни процедури и мануални техники за контрол на болката, подобряване на подвижността, възстановяване на функционалността на мускулите и ставите и превенция на бъдещи увреждания или усложнения. Прилага се от физиотерапевти или лекари по физикална и рехабилитационна медицина. Физиотерапевтичните методи са кинезитерапия, електротерапия, ултразвук, лазерна терапия, масажи, мануална терапия, термо- и криотерапия, като постоянно се създават иновации в областта. Физиотерапията е част от рехабилитацията, но не я изчерпва.
Рехабилитацията е по-широк и комплексен възстановителен процес, който включва в себе си и физиотерапевтични методи. Тя цели цялостното възстановяване на човека – физическо, психическо, ментално и социално, след претърпяно заболяване, травма или увреждане.
Рехабилитацията обединява физиотерапия, медицинско проследяване, психологическа подкрепа, обучение за адаптация и социална и трудова интеграция. Може да се каже, че физиотерапията е инструментът, рехабилитацията е целият процес, който връща човека към живот без ограничения, доколкото това е възможно.
Рехабилитация след инсулт – първа крачка към възстановяването
Инсултът е едно от най-сериозните неврологични състояния, което може да засегне двигателните, говорните, когнитивните и емоционалните способности на човек.
Рехабилитацията след инсулт е жизненоважна част от възстановяването – тя започва още в първите дни след инцидента и продължава с месеци, понякога дори с години.
Рехабилитацията след инсулт е цялостен възстановителен процес, целящ максимално възстановяване на способностите за водене на самостоятелен и достоен живот. Рехабилитационните методи след инсулт включват:
- Физиотерапия и кинезитерапия – насочени към възстановяване на двигателната функция, равновесието, координацията и мускулната сила.
- Логопедия – при нарушения в говора (афазия) или затруднено преглъщане (дисфагия). С логопедична помощ пациентът възвръща способността си да комуникира и да се храни безопасно.
- Ерготерапия. Тя включва трениране на ежедневните умения за обслужване – обличане, хранене, ползване на прибори, лична хигиена. Целта е също постигане на максимална самостоятелност.
- Психологическа и емоционална подкрепа. Инсултът често води до депресия, тревожност или агресия. Работата с психолог помага на пациента и семейството му да се адаптират към новата реалност и доколкото това е възможно да се справят с нея.
- Социална и семейна адаптация. Тя включва обучение на близките на пострадалия как да помагат ефективно без да пречат на възстановяването и представлява подготовка за адаптация в домашни условия за използване на помощни средства, осигуряване на безопасност и достъпност.
За ефективността на рехабилитационните практики след инсулт е критично навременното започване. Обикновено с тях се започва още в болницата – в рамките на първите 24–72 часа след инсулта, ако състоянието на пациента позволява.
Ранното раздвижване и стимулиране на мозъка помагат за ограничаване на уврежданията, възстановяване на функциите и предотвратяване на залежаване, тромбози и други усложнения.
Времетраенето на рехабилитацията след инсулт зависи от неговата тежест, възрастта на пациента, наличието на съпътстващи заболявания, мотивацията и подкрепата от близките. Обикновено интензивната рехабилитация продължава между 1 и 6 месеца, а поддържащата може да продължи години.
Ключови ползи от рехабилитацията след инсулт:
- Възстановяване на движенията, говора и самостоятелността;
- Предотвратяване на риска от повторен инсулт;
- Ограничаване на нуждата от чужда помощ;
- Повишаване на психическата устойчивост и мотивацията;
- Подобряване на качеството на живот, който може да продължи, макар и по нов начин.
Кинезитерапия – какво представлява?
Наименованието кинезитерапия има гръцки произход. Kinesis – означава движение, а therapeia – лечение. Самото име показва целта на този терапевтичен метод – лечение чрез движение. Кинезитерапията е основен дял на физиотерапията и рехабилитацията и се базира на научни принципи за това как тялото се движи, реагира и се възстановява.
Кинезитерапията използва специално подбрани физически упражнения и движения, които са съобразени с индивидуалното състояние на пациента. Целта е възстановяване на двигателната функция, облекчаване на болката, стимулиране на кръвообращението, укрепване на мускулатурата, подобряване на гъвкавостта, равновесието и координацията.
Тя може да бъде активна (когато пациентът сам извършва движенията) или пасивна (когато терапевтът движи тялото му без усилие от негова страна).
При какви състояния се прилага кинезитерапия?
Кинезитерапията е насочена към лечение на опорно-двигателния апарат и възстановяване на неговата функционалност, затова се прилага:
- след ортопедични и травматологични инциденти – счупвания, навяхвания, луксации;
- за следоперативно възстановяване;
- при артроза, сколиоза, дископатия;
- при неврологични заболявания – след инсулт, при парези, плексити, Паркинсон, множествена склероза;
- след инфаркт, белодробни заболявания, хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ);
при деца със забавено двигателно развитие, мускулна слабост, неправилна стойка, плоскостъпие.
Как протича кинезитерапевтичният процес?
- Първоначално се извършва оценка от специалист въз основа на функционално изследване, определяне на обхвата на движения, мускулната сила, координацията и други показатели;
- Съставя се индивидуална програма с упражнения съобразена с възрастта, състоянието и целите на терапията;
- Провежда се активна или пасивна терапия под наблюдение на кинезитерапевт или се прави обучение за самостоятелна работа в домашни условия за възстановяване на силата, гъвкавостта, баланса и координацията;
- Извършва се проследяване на напредъка и при необходимост програмата се адаптира;
- Възможно е да бъде назначена поддържаща терапия, обикновено при хронични състояния и след операции.
Как помага кинезитерапията?
- Намалява болката и сковаността;
- Подобрява подвижността и мускулната сила;
- Възстановява функционалния обхват на движение след травма или инсулт;
- Подобрява стойката и дишането;
- Намалява нуждата от медикаменти и може да предотврати операции.
Кинезитерапията е естествен, безопасен и изключително ефективен метод за лечение чрез движение. Подходяща е за хора от всички възрасти и е важна част от възстановяването и поддържането на пълноценен начин на живот.
Ако търсите кинезитерапия в София, важно е да знаете, че този вид терапия не е просто набор от упражнения. Тя е индивидуален подход, насочен към вашето конкретно състояние, с който се цели трайно възвръщане на двигателната активност – без лекарства и без инвазивни методи.