Гастроскопия – подготовка, протичане и най-често задавани въпроси

Гастроскопията е едно от основните ендоскопски изследвания в гастроентерологията. Тя се използва за оглед и оценка на състоянието на горния отдел на храносмилателния тракт. Въпреки че процедурата се извършва рутинно, тя често предизвиква притеснения, свързани с възможния дискомфорт, дишането, позива за повръщане, методите на обезболяване и необходимата подготовка. Информираността относно протичането на процедурата до голяма степен може да намали притесненията и да помогне на пациента да премине по-спокойно през изследването.

В статията ще разгледаме, някои от най-често задаваните въпроси относно гастроскопията. Конкретните указания за подготовката и периода след процедурата обаче се определят от лечебното заведение и се съобразяват със здравословното състояние на пациента, приеманите медикаменти и начина, по който ще бъде извършено изследването.

Какво представлява гастроскопията?

Гастроскопията, наричана още езофагогастродуоденоскопия, е медицинска процедура, която позволява изследване на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника. Тя се извършва с помощта на тънък и гъвкав ендоскоп, снабден с видеокамера и светлинен източник. Това дава възможност в реално време да бъдат огледани вътрешните повърхности на горната част на храносмилателната система и да бъдат установени промени, които не могат да бъдат оценени достатъчно категорично чрез други методи.

Важно предимство на гастроскопията е възможността по време на процедурата да бъдат взети тъканни проби за лабораторно изследване. При определени медицински показания могат да бъдат извършени и терапевтични манипулации, включително овладяване на кървене.

Гастроскопията има по-ограничена роля в профилактиката и скрининга в сравнение с колоноскопията. Изследването се препоръчва основно при повишен индивидуален риск – фамилна обремененост за рак на стомаха, установени предракови изменения, автоимунен гастрит, Баретов хранопровод или някои наследствени заболявания. В зависимост от конкретния случай целта може да бъде ранно откриване на заболяване или проследяване на вече установени изменения.

Кога може да бъде назначена гастроскопия?

Гастроскопия се препоръчва при продължителни, повтарящи се или необясними симптоми, сочещи към заболяване на горната част на храносмилателната система. Сред честите основания за провеждане на изследването са:

• болка, парене или дискомфорт в горната средна част на корема (епигастриума);
• упорити киселини и връщане на стомашно съдържимо;
• затруднено или болезнено преглъщане;
• продължително или повтарящо се гадене и повръщане;
• повръщане на кръв или на материи, наподобяващи утайка от кафе;
• черни, катранени изпражнения;
• желязодефицитна анемия с неустановена причина;
• необяснима загуба на тегло;
• съмнение за язва, възпалително заболяване, туморно изменение или кървене от горната част на храносмилателния тракт.

Наличието на някой от тези симптоми не означава непременно сериозно заболяване. Гастроскопията може да помогне да се установи причината за оплакванията, да се вземат тъканни проби при необходимост и да се определи подходящо лечение.

Важно е да се обърне внимание, че повръщането на кръв и черни, катранени изпражнения могат да бъдат признаци на вътрешно кървене и изискват незабавна медицинска оценка.

Какво може да установи гастроскопията?

Чрез гастроскопия могат да бъдат установени възпалителни промени, ерозии, язви, стеснения на хранопровода, източници на кървене, полипи и други изменения на лигавицата на хранопровода, стомаха и дванадесетопръстника.

С изследването могат да бъдат открити възпаления на хранопровода и усложнения, свързани с гастроезофагеалната рефлуксна болест, както и изменения, характерни за Баретов хранопровод. То се използва и при симптоми, сочещи към заболявания на стомаха и дванадесетопръстника, включително гастрит, язвена болест и туморни изменения.

При съмнение за цьолиакия гастроскопията позволява да бъдат взети тъканни проби от дванадесетопръстника, които имат значение за потвърждаване на диагнозата.

Важно е да се уточни, че видимата находка невинаги е достатъчна за поставяне на окончателна диагноза. При необходимост по време на процедурата могат да бъдат взети тъканни проби (биопсии) за последващо хистологично изследване.

Как се прави подготовката за гастроскопия?

За провеждане на процедурата е необходимо стомахът да бъде напълно празен. Това дава добра видимост на лигавиците и намалява риска от повръщане по време на изследването.

Обичайно се препоръчва да не се приема твърда храна поне 6 часа преди процедурата. В някои лечебни заведения периодът може да бъде по-дълъг.

В определени случаи може да бъде позволен приемът на малки количества вода до около 2 часа преди изследването, но пациентът трябва да спазва точно инструкциите, получени от клиниката.

Преди процедурата е важно лекарят да бъде информиран за:

• всички приемани лекарства и хранителни добавки;
• лечение с антикоагуланти или антиагреганти;
• лекарства за диабет и инсулин;
• известни алергии;
• сърдечни или белодробни заболявания;
• нарушения на кръвосъсирването;
• предишни реакции към упойка или седация;
• наличие на пейсмейкър или друго имплантирано устройство.

Повечето лекарства могат да бъдат приемани по обичайния начин, но при някои медикаменти може да се наложи промяна на дозата или временно прекъсване. Това решение трябва да бъде взето единствено от лекар. Пациентът не бива самоволно да спира предписано лечение, особено лекарства за разреждане на кръвта или контрол на диабета.

Как протича гастроскопията?

Преди началото на процедурата медицинският екип преглежда информацията за здравословното състояние на пациента, уточнява приеманите медикаменти и обяснява отделните етапи на изследването. В устата обикновено се поставя мундщук, който предпазва зъбите и ендоскопа.

Пациентът се поставя в странично легнало положение на лява страна. Ендоскопът се предвижва внимателно през устата и преминава през хранопровода към стомаха и дванадесетопръстника.

По време на огледа се въвежда малко количество въздух или въглероден диоксид, за да се разгънат стените на изследваните органи и да се осигури по-добра видимост. Това може да предизвика временно усещане за подуване, напрежение или оригване.

Продължителността на обикновената диагностична гастроскопия най-често е между 5 и 20 минути. Времетраенето може да бъде по-дълго, ако се вземат тъканни проби или се извършват терапевтични манипулации.

Общият престой в лечебното заведение е по-продължителен, особено когато е приложена венозна седация и се налага наблюдение до възстановяването на пациента.

Болезнена ли е гастроскопията?

При стандартна диагностична гастроскопия пациентът по-често усеща дискомфорт, натиск, позив за повръщане или подуване, отколкото болка. При преминаването на ендоскопа през гърлото може да се появят напрежение, усещане за чуждо тяло и позив за повръщане. Това е естествена рефлекторна реакция, която обикновено е най-силна в началото на изследването и постепенно отслабва. По време на изследването пациентът може да диша нормално, тъй като ендоскопът преминава през хранопровода, а не през дихателните пътища.

Използването на локален анестетичен спрей за гърлото обикновено намалява чувствителността и рефлекса за повръщане.

В зависимост от медицинската преценка, предпочитанията на пациента и практиката на лечебното заведение може да бъде приложена венозна седация, която помага за намаляване на тревожността и прави процедурата по-лесно поносима.

При умерена седация пациентът обикновено е отпуснат и сънлив, но може да реагира на инструкции. След процедурата е възможно да има частичен или липсващ спомен за изследването. При по-дълбока седация пациентът може да бъде в състояние, близко до сън, като този подход се прилага при определени медицински или процедурни основания.

След венозна седация е необходимо пациентът да бъде придружен. В продължение на 24 часа не трябва да шофира, да работи с машини, да употребява алкохол, да подписва важни документи или да извършва дейности, изискващи добра преценка и координация.

Подходящият метод се определя индивидуално след оценка на здравословното състояние, придружаващите заболявания, приеманите медикаменти и сложността на планираната процедура.

Крие ли рискове гастроскопията?

Гастроскопията се смята за безопасна процедура с нисък риск, но както всяко инвазивно медицинско изследване, не е напълно лишена от възможни усложнения. Те могат да включват:

• реакция към седативните или анестетичните медикаменти;
• временни промени в дишането, кислородната сатурация, кръвното налягане или сърдечния ритъм, най-често свързани със седацията;
• кървене, особено след вземане на биопсия или извършване на терапевтична манипулация;
• увреждане или перфорация на стената на хранопровода, стомаха или дванадесетопръстника;
• аспирация на стомашно съдържимо в дихателните пътища;
• много рядко инфекция.

Сериозните усложнения при стандартна диагностична гастроскопия са много редки. Индивидуалният риск зависи от общото здравословно състояние, придружаващите заболявания, възрастта, приеманите лекарства, използването на седация и вида на извършените манипулации.

От какво зависи цената на гастроскопията?

Цената на гастроскопията зависи от вида и обхвата на изследването, използването на местна анестезия или венозна седация, необходимостта от вземане на биопсия, последващото хистологично изследване на тъканните проби и извършването на допълнителни диагностични или терапевтични манипулации.

Сравняването само на крайната цена може да бъде подвеждащо, тъй като различните лечебни заведения могат да включват различни услуги и изследвания в обявената сума. Затова е важно пациентът предварително да се информира какво точно включва цената и кои дейности се заплащат допълнително.

Гастроскопското изследване може да бъде поето от НЗОК при наличие на медицински показания, съответното направление и избор на лечебно заведение, което има договор с Касата за извършване на процедурата.

Условията и включените дейности могат да се различават според начина, по който е назначена процедурата, затова е препоръчително пациентът предварително да се информира за евентуално доплащане.

Гастроскопията е утвърден ендоскопски метод с важно диагностично приложение, който при определени показания позволява извършването и на терапевтични манипулации. Правилната предварителна подготовка е предпоставка за качественото и безопасно провеждане на процедурата, а добрата информираност може да намали притесненията и да помогне на пациента да премине по-спокойно през изследването.

Информацията в статията има общообразователен характер и не замества прегледа, диагнозата или препоръките на медицински специалист.