Простатната жлеза като орган е познат като анатомия и физиология от преди около 2000 години. Още тогава има данни, че тя е считана за много важен елемент от пикочо- половата система на мъжа. В наши дни, с увеличаване на пределната възраст на живот се засили и значимостта на заболяванията на простатата. Те са в пряка зависимост от настъпващите хормонални промени в организма, в частност - намаляване нивото на тестостерона. Това довежда до увеличаване обема на простатната жлеза- респективно – създаване на условия за субвезикална обструкция /затруднено уриниране/. Средностатистически първите симптоми се изявявват след 50-годишна възраст и прогресират с различен интензитет.
С оглед на нещата, казани дотук, ДПХ се превръща в едно от най-значимите социални заболявания. Практически всеки мъж е застрашен при определена възраст да развие симптомите на субвезикална обструкция. Това налага извода за необходимост от навременна профилактика и правилно лечение след започване на първите оплаквания. Профилактиката се извършва в доболничната помощ, като е необходимо всички мъже над 50 години да посещават уролог един път годишно. Параметрите, които се следят са: обема на простатната жлеза, нейната консистенция, количеството остатъчна урина, както и субективните оплаквания. Особено важно при тези профилактични прегледи е да се изследва и ПСА, който е маркер със значителна доза достоверност по отношение ранното диагностициране на рака на простатната жлеза. Важна част от профилактиката представлява двигателната активност и диетичният режим, които подпомагат отлагането във времето и забавянето на оплакванията.
Лечението на доброкачествената простатна хиперплазия в наши дни е медикаментозно и оперативно. Съществуват няколко групи медикаменти, от които основните са алфа- блокери, 5 алфа- редуктази и хранителни добавки. Тяхното прилагане зависи от степента на развитие на заболяването и интензивността на оплакванията. При изчерпване на възможностите на консервативното лечение, се прилага оперотивно такова. Това са случаите, при които се достига до усложнениеята на ДПХ, а именно хронични инфекции, пиурия, камъни в пикочния мехур, чести рецидивиращи хематурии. Оперативните методи, прилагани днес, се отличават с изключително разнообразие: класически простатектомии, трансуретрални резекции, лазерни вапоаризации, ултразвукова аблация и други.
В заключение, искам да подчертая, че профилактиката и лечението на ДПХ е комплекс от действията в доболничната и болничната помощ, чийто успех зависи основно от активното отношение на пациентите към това заболяване.
Д-р Рангел Старев - специалист Уролог